Тодор Колев и „Иръпшъните” си остават ненадминати и до днес –

Минаха шест години от кончината на големия комик Тодор Колев, който беше и мой любим актьор.
За голямо съжаление, и до днес той няма свой достоен заместник от по-новите поколения.
Няма и такова майсторско шоу, каквото Адама правеше с „Иръпшъните”
и което беше гвоздеят на новогодишните програми по времето на социализма.
Помните ли „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“? Или песента за детенцето с меченцето в ръце, която свършва с трогателното „Не палачи, дете, баща ти е невинен“.

 

За това изпълнение Тодор Колев се появи уж като циганчето от “Иръпшъните”, а всъщност напомняше с големия си комедиен талант на Чарли Чаплин – с леко изпаднал вид, широки панталони и мустачки. С тази новогодишна програма той стана любимец на публиката, а зрителите видяха още, че може да свири и на цигулка.
Днешните телевизионни шоута са скучни и банални, а актьорите дори не могат да се доближат до таланта на комика.
Не по-малко паметни са и екранните превъплъщения на Адама.
Незабравими остават репликите му в някои филми, които още помня:


 

„Лошо, Седларов, лошо!“ и „Икономията е майка на мизерията“ от „Опасен чар“.
„Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може“ от „Господин за един ден” и
„Ти ше си лягаш ли?“ – към проститутката, която се съблича.
От „Двойникът” – „Слушай, брат’чед, какви са тия оставки?
Няма да дезертираме!
Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“.

 

И още:
„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)

„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)
Източник: Ретро

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *